Skip to content
В древността нежният аквамарин е смятан за един от най-мощните магически камъни.
През Средновековието аквамарин е бил камъкът, с който са украсявани статуите на Дева Мария. По това време се приема като символ на целомъдрието.
Той е изразител на неопетнената любов.
Аквамарин спомага за създаване на нови приятелства. Също така дава смелост и усилва волята. Предпазва от измами. Отличен камък за медитация. Помага също при отказване от зависимости – алкохол, тютюн и др. Помага на сърцето да се освободи от страхове, обиди и прави човек по-склонен да прощава. Според древно предание, ако камъкът започне да изглежда по-мътен и зеленикав то предвещава буря или собственика му е в лошо настроение.
Считало се е, че камъка дарява на собственика си ясновидство и щастие. Подсилвал младостта и лекувал жлъчката и зъбобол.
Този камък дарявал дружба и съхранявал справедливостта. Смятало се е още, че укротява моретата и закриля пътешествениците.
Във Франция новобрачните двойки си разменяли пръстени с аквамарин, като вярвали, че така ще имат дълъг и щастлив семеен живот, камъкът е трябвало да е обкован със сребро.
Астролозите препоръчват да се носи от представителите на Рибите, но може да го носят и Везните и Водолеите. Хубаво е да се носи по светлото.
Аквамарин е красив скъпоценен камък, почти толкова известен колкото рубините и сапфирите, но е доста по-евтин.
Вижте още:
Аквамарин идва от латинското ”aqva marina” – морска вода. Този минерал е с прозрачен или полупрозрачен, син или зелено син цвят, разновидност на берила. Обработвали са го топлинно, за да се премахнат жълтите оттенъци и да се получи чист син цвят. Колкото е по наситен цвета толкова повече се оскъпява.
Находищата му са: най-качествени камъни има в Бразилия, а други са открити и в Русия, Пакистан, Индия и Нигерия. Твърдостта му е 7,5 – 8. Понякога се срещат във вид на кристална маса от 2-3 кг. (рядко стига до 10 кг.)
Аквамарина е с високо качество и след обработка винаги получава съвършена прозрачност, а и няма никакви дефекти.
Цветът си е получил от наличието на йони-желязо в състава си.
Използвали са го да украсяват царските корони, а също и за лещи на очила. На слънчева светлина постепенно избледнява почти до безцветно, а при изкуствена светлина става по-ярък.
