От най-древни времена, жените са намерили начин да „говорят“, изразявайки негласно своите чувства и мисли с помощта на бижутата си и различни други аксесоари – негласно, тъй като, както знаем, твърде дълго време дамите са били с незавиден и силно ограничен социален статус.

Цвете в косите, загадъчно преметнат шал около раменете или дори позицията на пръстен върху ръката са малко примери от историята за това как жените могат да изразяват любов, гняв, непримиримост, подкрепа или неодобрение, без изобщо да се налага да помръдват устни.

ЛЮБОВ и БРАК

БИЖУТАТА - Тайният Език на Жените

Най-ранните сватбени „халки“ са били повече признание за любов и „собственост“, отколкото жест за обвързване.

Първоначално бижутата с такъв смисъл са се носили на китките, глезените и по останалите открити части от ръцете или краката – предполага се, че още пещерният човек е изразявал любовта си с прелюбопитен начин: с изработено от кожа, корени или треви въже, мъжът връзвал ръцете и краката на своята избраница… за да не избяга.

Подобно „брачно бижу“ със сигурност не обещавало трайност, на каквато в крайна сметка са се надявали в брачните взаимоотношения.

Не минало много време и предприемчивият древен човек започва да използва кости или черупки, за да изработва бижутата по-качествени и устояващи на годините, а от римско време, вече са и добре познатите класически златни пръстени.

Всъщност пръстените отдавна се използват от жените, за да покажат на околните семейния си статус и/или емоциите си като цяло. Класическият ирландски пръстен „Кладах“ (Claddagh) е идеалният пример: носен с „главата“ надолу (а именно с обърнато надолу сърце) е сигнал, че сърцето на жената е свободно и все още предстои да бъде спечелено; но когато сърцето е в правилна позиция, то тя е отдала любовта си и е намерила своя спътник в живота.

ТАЙНИ

Освен като показател за семейния статус, бижутата са били използвани и като своебразно скривалище – например, за да се скрие кичур коса, спомен от скъп човек или дори любовник, а също така били показател за богатство и високо социално положение. Били са времена, когато не просто е било забранено за една жена да изказва на глас мислите си, но е и било повече от опасно.

Дори най-прочутата и могъща английска кралица Елизабет I е трябвало да бъде предпазлива и да крие добре своите тайни и слабости. Малко след като се възкачва на трона, тя нарежда да ѝ бъде изработен медальон, в който впоследствие криела две изображенията – своето и на трагично известната си майка Ан Болейн (обвинена във вещерство, кръвосмешение, изневяра, предателство, заговор срещу краля, и въпреки неубедителните доказателства срещу нея, осъдена и обезглавена в Лондонския Тауър на 19 май 1536 г.).

Кралица Елизабет I не само, че почти не е познавала своята майка (била е на две години, когато я губи), но и не е имала правото свободно да говори за нея и затова е държала в дълбока тайна своята скръб и любов.

Вижте още:

Дамите са използвали бижутата си и като ефектни медальони за транспортиране на съобщения по време на войни, за да скрият отрова или смъртоносни хапчета, с които да си помогнат да получат власт или дори спасение, а също така са пазели в тях и религиозни изображения, когато се е налагало да крият истинската си вяра по време на гонения.

БИЖУТАТА - Тайният Език на Жените

ПОЛИТИКА

Въпреки че историята изобилства от примери за жени с техните фини прояви на неодобрение, това са били постъпки, които обикновено са се правили с дълбок умисъл и често са оставали незабелязани за тълпата, но пък са изпращали категоричен и напълно ясен знак към тези, към които са били насочени.

Един съвременен пример за жена, която влага дълбок смисъл в бижутата и аксесоарите си, е Мадлин Олбрайт – държавен секретар на САЩ при президента Бил Клинтън от 1997 г. до 2001 г., а началото на историята всъщност е по вина на иракската преса, която през 1994 г. я нарича „безпрецедентна змия“.

Веднага след това на среща с лидерите на страната тя се появява, закичена с брошка във формата на змия. Това необичайно, но кратко и ясно „послание“ от страна на госпожа Олбрайт, поставя началото на едно от най-екзотичните и известни явления в световната дипломация.

В своята книга „Разчети ми брошката: Истории от дипломатическата кутия за бижута“, тя споделя как без да иска е превърнала личните си бижута в част от дипломатическия ѝ арсенал, принуждавайки чуждестранните лидери да „разкодират“ настроенията и нагласите ѝ, според брошката с която се появявала. Така например те се чувствали значително по-спокойни, когато вместо със зла оса на ревера, се окичвала със слънце. Спокойствието и добронамереността си отбелязвала с птици и пеперуди, твърдостта и агресивността окичвала с паяци и змии, а при готовност за разговори и консенсус се доверявала на костенурки.

Историята припомня и среща с руския ѝ колега Игор Иванов, при която тя носела брошка с форма на стрела, а Иванов решил да се пошегува: „Това да не е една от вашите ракети-прехващачи?“ На което тя остроумно отвръща: „Да, и вижте колко малки ги правим, така че по-добре е да преговаряте!“.

С оглед на всичко написано, може би е вярно и напълно неоспоримо твърдението, че една жена наистина винаги има какво да каже!

Видяхте ли най-новите ни предложения?