От гледна точка на митологията шареният петел се свързва със Слънцето и неговите сили и енергии.
И до днес се знае, че гръмогласният петел е „глашатай“ на небесния господар и оповестява настъпването изгрева и на всеки нов ден. За това няма да е пресилено, ако петелът бъде възприеман като олицетворение на възкръсването и (пре)раждането в живота. В повечето култури и религии той намира редица асоциации с боговете, символи на слънцето и небесния огън, а именно Марс, Меркурии, Аполон и др.
Безспорен символ на сексуалността и мъжествеността, на агресивността и войнствеността, но същевременно на смелостта и независимостта!
Източните учения са особено благосклонни към способностите на нахакания петел и му приписват редица благородни качества, сред които смелост, доброта, доверие. Короната, с която боговете са го увенчали, говори за неговата божественост, войнственост и склонност да налага своето мнение. Не случайно в Китай той е символ на войната и агресията, а също така на авантюристичния дух и консервативните разбирания.
Човекът, чиито „тотем“ е петелът, не се доверява на никого, освен на себе си, предпочита сам да свърши конкретна задача, вместо да разчита на друг и често бива разпознаван по своята ексцентричност.
Не обича да приема съвети, но пък щедро ги раздава, обича да говори истината, което обаче е доста неопределено като твърдение, тъй като той не признава друга истина, освен… своята.
Вижте още:
Петелът е олицетворение на смелостта и при необходимост е готов да рискува своя живот за нечий друг. Не се колебае в действията и решенията си, затова е ненадминат на ръководни длъжности и политически позиции. Излъчва студенина и надменност, но не се заблуждавайте – това е един от най-огнените и емоционално богати характери.
Пламват бързо, влюбват се често и обичат страстно. Именно затова българското народно поверие гласи, че два петела в една къща не виреят и
животът става непоносим.
Древногръцка легенда разказва, че петел стоял до Лето, докато тя раждала своите близнаци Артемида и Аполон, деца на Зевс. Вероятно това е причината по-късно самият Питагор да възкликне „Хранете всеки петел, но не ги принасяйте жертва! Те са олицетворение на Слънцето (Артемида и Аполон) и на Луната (Богинята Лето).“
Цветовете на петела също имат силна тълкувателна значимост – цветните, светли и червени били възприемани като асоциация на огъня и слънцето, докато тъмните до черни – като символ на водата, но и на подземното царство.
Юдеите пък вярвали, че само с един размах на крилете си, тази птица има способността да обезсилва демони и черни магии.
Петелът се среща и в християнското учение, а от различни легенди научаваме, че петли са огласявали както раждането на Исус, така и неговата физическа смърт на кръста. Именно затова птицата е възприета като силен християнски елемент и неслучайно нейни стилизирани изображения са монтирани по покривите на катедрални храмове.